27.02.2011 г.

Пътят

























Размисли на Задушница ,от едно пътуване...Път през зимна приказна гора...По чешмата ще познаете,че е в Българско...Път през заспало поле, през бялото мълчание на почти забравено селце,пълно със спомени на стари къщи...Неочаквано и цветно,пълно с живот-дете до снежен човек,по пътя към дома...Животът в един ден...Приятна вечер на всички!

3 коментара:

  1. Биси, къде е това с толкова много сняг! Ние нямаме грам снежец. Поздрави за снимките! Много са хубави!Най си харесах последната със снежния човек и детенцето! Приятна вечер!

    ОтговорИзтриване
  2. Много обичам такива зими, в които снегът сякаш те прегръща на всяка крачка. Прекрасно и пречистващо преживяване си имала...

    ОтговорИзтриване