4.05.2019 г.

Изложба в с.Раковица и други работи...

За изложбата, на тези две момчета, искам да разкажа!


За страстта към наситения цвят , в натюрмортите на единия
 и любовта, към селския живот, у другия.
 Родното им място е с. Раковица, обичано и почитано! Къде е Раковица ли?
Легендата разказва за Рако и Вица, които се обичали и създали родата в тоя край...
Част от не/забравената България на Северозапада, в която оцеляват хората, живеят както могат, но все с вяра и надежда, че нали тя, надеждата, последна ни оставя!
Едно от доказателствата е Белият манастир, в едната творба, на Алекс, с която миналата година той спечели първа награда, в конкурса "Бог е любов":

В тая Света обител е открито първото школо , в него са се сбирали и непокорните глави, за бунт!
Истинско удивление, обаче, чувства човек, влизайки в оцелялата,  от време оно, малка църквица, отстрани, до голямата! Тя може да съперничи с Бояна, макар да липсват образите на Десислава и Калоян, но датировката е от 12-14 век и без съмнение, е с Ренесансов дух! 






Още, за  историята на селото и други хубави работи, може да откриете повече ТУК .
И за Войводата , чиито гроб е в двора на друг манастир , но тук роден, а  дела се помнят, и тачат!

За жалост, разминахме се, с проф. Андрей Пантев, няколко дни,  преди нас(ето материалът от БНТ ) си е бил у дома! Тук родени са и други видни хора- поетът Андрей Андреев, писателят Андрей Гуляшки, лекарят Тодор Вълов, учителят Петър Николов.

Но аз за изложбата да кажа още - сърдечни хора изпълниха малкото читалище и сръчните домакини ни посрещнаха с домашни вкусотии и широки сърца!










По Великденските празници изложбата на двете момчета  радва близките и съселяните на двамата младежи, а с читалищната уредничка, една слънчева жена, варненка прочее, но местна снаха,  имаме идея, за бъдещ пленер, наесен, в деня на Св.Лука, зографина.
Ако имате път по тези краища, запалете свещичка в манастира!
В неговия двор са и надгробните плочи на загиналите, за род и свобода!


Тук е и гробът на кап. Киряев, на чието име е кръстено съседното село-Киряево

"Лека ти пръст, юначе" написали хората! Да се помни и знае!
Раковчани открай време са известни с гостоприемството си , с опазването на традициите...Читалището понякога теснее, от изяви :) !
Открих едно ъгълче  :) , с леко намигване!



Усмивки!От местните и нашите !






Хареса им и на децата, да бъдат сред природата, не им се тръгваше!
Надявам се, да имаме достойни творби, за още изложби!












Светли майски празници пожелаваме и духът да е с нас!!!

1 коментар:

  1. Прекрасно събитие.Дай боже повече такива талантливи деца да има и още повече ме радва факта ,че изложбата е на село, което ми говори че все още има села пълни с живот и млади хора ,които виждат красотата на селския бит .Благодаря ти за хубавия разказ .Прегръдки :)

    ОтговорИзтриване