9.12.2022 г.

Албумите на Савина

 Здравейте!

 Поради проблеми с блога  позабавих споделянето на детайли, около  създаването на албумите за Савина . Ето и някои от страничките, които създавах с удоволствие: 


Джобчета, оризова хартия, пастелни тонове, разгъвки... и прекрасни дизайни..Допълнени с ръчно изработени, текстилни цветя и надписите, традиционни, в моята работа














Албумите са с размери 17/17/7см и събират  по 50 снимки, всеки. В края имат по един плик, за допълнителните бележки , или снимки .Толкова от мен, за днес. Хубави почивни дни, предколедно настроение за вас и благодаря, за гостувнето!

30.08.2022 г.

За Биляна и феята-кръстница

 Албумчето, което направих с удоволствие, е за една ревлива, сладка госпожица, чието кръщение ще се запомни с много емоции. Добавих в заглавието и "феята"-кръстница, защото нейна е "вината" да го създам, а е и моя племенница, която много се раздава, казали на събитието...Ами то си е  отговорност, да си кръстница, пък и тя ги може тия работи. Живи и здрави, всички и още веднъж благодаря, за честта, Иве!





На форзаца е разгъващ се вариант за няколко снимки( може би с кръстницата :) ), следват обичайните странички, за спомени и снимки, размерите на албума са 18/18/7 см и побира над 50 снимки.


Облечени в плат, корици от картон, декорът- с моите любими, текстилни цветя, дантели, панделки и копчета, надписът-ръчен. Като за руса, сладка принцеса!


И още, отвътре: 


Много панделки  и комбинации от светли тонове, с доминиращо розово, разбира се




Капачета и свободни снимки, в джобове са традиционно присъстващи в албума


И със сърце, как иначе!





Джобчетата от оризова хартия също са на почит...


Както и пликът, за разни нещица, в края. Кръщението мина и споделям моя малък принос, към общата радост, а на вас благодаря, за гостуването, в предпоследния ден, от август! Бъдете здрави!



14.08.2022 г.

Дунавът и ние

 Някога бял, тих, развълнуван, син, описван в песни, романи, или декор за филми, той е част от нашия дом и всякога е на сърце! В някои години приижда, тревожи ни и традиционно всички цъкаме с език, следейки нивото, там, на любимия бряг . Бивали са и лета, като това - да се  прибира, изтънява, смалява се, сякаш не е бил...Дунавът, Големият. 


Всичкото това, обичайно е дъното...






Тук-там личат белезите, от  нивото:


А сега е просто пътят до половината... ( синьото петно- нишан , има ги в изобилие, като натрапчив белег, за присъствие на "цивилизасион")
и тученица, в изобилие :) 



Навътре, до острова- фин пясък, прекрасно място за плаж,  спокойствие и крясъци на корморани. За жалост, нямах добра камера, да уловя тези красиви пернати, които прехвърчат наоколо, само отдалеч им се наслаждавахме!



С поглед, към нашия бряг...

и Дунав-мост 2, натоварен и не по-малко обсъждан,  напоследък:
Нищо не се губи, само се променя от едно, в друго


Животът си тече и нехае за нас, има ли ни, няма ли ни, с нашите дребни проблеми



При едно, от предишните засушавания имаше огромни миди, сега не ги открих, само от тези, обикновените...

И като сме на тема реката и нейните обитатели, ето завършекът на деня- щука, с добавка от специален сос- печени чушки, горчица, майонеза, домат, босилек, чер пипер, копър, орехи  и чесън. Глинената купа, със соса, е спомен от бай Цвятко, светла му памет, местен грънчар, от с.Арчар, в близост до което са останките от римската крепост Рациария. 
Наздраве, за моя готвач, с бяло вино пак от местния регион!