Такива истории се случват понякога, малки наглед и сякаш между другото, но пък топлят душата!Като историята на нашия скрин ! Както се казва, попаднах в подходящия момент на подходящия човек и от дума, на дума, скринът се озова някак случайно у дома ( макар винаги да съм смятала, че нищо случайно няма на тоя свят :) )
Стоеше самотен и празен, като дома, в който някога е имало живот, и чакаше да бъде изхвърлен, а от здраво дърво и с мерак правен, не беше за подценяване, при това и с размери -от значение! Ето някои от скучните моменти на трансформация , здрави усилия и много пот! :
процесите на шкурене и китване, с помощника ми, разбира се:
Не е живял в Париж, само в Покрайна, но със следи от стара слава- ключалки, дръжчици... За сведение- Покрайна е село, съвсем близо до Видин. Някога този регион беше с богати стопанства и работливи хора , строяха нашироко и нависоко, дет'се вика с кон да обходиш, че да има за децата и внуците, за гости по празници, а сега много къщи пустеят) ! Но да се върна на нашата история- скриновете са доста практична мебел, особено за хора, известни със склонността да събират и трупат за "някой ден, когато ще ми дотрябва", с други думи "харесахме се и се взехме"! Предишният декор, както е видно, беше правен с инструмент за имитация на дърво, каквато сега пак е модна, но аз ще приложа другаде, а кафявата тоналност промених в нюанси сиво-зелено и бяло.
Напукващият ефект не беше предвиден, вероятно жегата е причина, но стана много добре!:
И като разрових после, в същите тия, мои запаси, споменати по-горе, много му прилегна детайлът за ключето, с кулата, та така си дойде, и с името- "видинският парижанин от Покрайна" :) .
Колкото до "подходящия човек"- от тия местни, работни, с широко сърце хора е и винаги ще бъда благодарна, за жеста, който ми направи! Това е, скринът е лакиран, накипрен и пълен , нека и вашият ден бъде такъв!Аз продължавам в същата гама, с други истории и мебели, у дома!Благодаря за гостуването!
