За изложбата, на тези две момчета, искам да разкажа!
За страстта към наситения цвят , в натюрмортите на единия
и любовта, към селския живот, у другия.
Родното им място е с. Раковица, обичано и почитано! Къде е Раковица ли?
Легендата разказва за Рако и Вица, които се обичали и създали родата в тоя край...
Част от не/забравената България на Северозапада, в която оцеляват хората, живеят както могат, но все с вяра и надежда, че нали тя, надеждата, последна ни оставя!
Едно от доказателствата е Белият манастир, в едната творба, на Алекс, с която миналата година той спечели първа награда, в конкурса "Бог е любов":
Още, за историята на селото и други хубави работи, може да откриете повече ТУК .
И за Войводата , чиито гроб е в двора на друг манастир , но тук роден, а дела се помнят, и тачат!
Но аз за изложбата да кажа още - сърдечни хора изпълниха малкото читалище и сръчните домакини ни посрещнаха с домашни вкусотии и широки сърца!
По Великденските празници изложбата на двете момчета радва близките и съселяните на двамата младежи, а с читалищната уредничка, една слънчева жена, варненка прочее, но местна снаха, имаме идея, за бъдещ пленер, наесен, в деня на Св.Лука, зографина.
Ако имате път по тези краища, запалете свещичка в манастира!
В неговия двор са и надгробните плочи на загиналите, за род и свобода!
Тук е и гробът на кап. Киряев, на чието име е кръстено съседното село-Киряево
"Лека ти пръст, юначе" написали хората! Да се помни и знае!
Раковчани открай време са известни с гостоприемството си , с опазването на традициите...Читалището понякога теснее, от изяви :) !
Открих едно ъгълче :) , с леко намигване!
Хареса им и на децата, да бъдат сред природата, не им се тръгваше!
Надявам се, да имаме достойни творби, за още изложби!
и любовта, към селския живот, у другия.
Родното им място е с. Раковица, обичано и почитано! Къде е Раковица ли?
Легендата разказва за Рако и Вица, които се обичали и създали родата в тоя край...
Част от не/забравената България на Северозапада, в която оцеляват хората, живеят както могат, но все с вяра и надежда, че нали тя, надеждата, последна ни оставя!
Едно от доказателствата е Белият манастир, в едната творба, на Алекс, с която миналата година той спечели първа награда, в конкурса "Бог е любов":
В тая Света обител е открито първото школо , в него са се сбирали и непокорните глави, за бунт!
Истинско удивление, обаче, чувства човек, влизайки в оцелялата, от време оно, малка църквица, отстрани, до голямата! Тя може да съперничи с Бояна, макар да липсват образите на Десислава и Калоян, но датировката е от 12-14 век и без съмнение, е с Ренесансов дух!
И за Войводата , чиито гроб е в двора на друг манастир , но тук роден, а дела се помнят, и тачат!
За жалост, разминахме се, с проф. Андрей Пантев, няколко дни, преди нас(ето материалът от БНТ ) си е бил у дома! Тук родени са и други видни хора- поетът Андрей Андреев, писателят Андрей Гуляшки, лекарят Тодор Вълов, учителят Петър Николов.
Но аз за изложбата да кажа още - сърдечни хора изпълниха малкото читалище и сръчните домакини ни посрещнаха с домашни вкусотии и широки сърца!
По Великденските празници изложбата на двете момчета радва близките и съселяните на двамата младежи, а с читалищната уредничка, една слънчева жена, варненка прочее, но местна снаха, имаме идея, за бъдещ пленер, наесен, в деня на Св.Лука, зографина.
Ако имате път по тези краища, запалете свещичка в манастира!
В неговия двор са и надгробните плочи на загиналите, за род и свобода!
Тук е и гробът на кап. Киряев, на чието име е кръстено съседното село-Киряево
Раковчани открай време са известни с гостоприемството си , с опазването на традициите...Читалището понякога теснее, от изяви :) !
Открих едно ъгълче :) , с леко намигване!
Усмивки!От местните и нашите !
Хареса им и на децата, да бъдат сред природата, не им се тръгваше!
Надявам се, да имаме достойни творби, за още изложби!
Светли майски празници пожелаваме и духът да е с нас!!!
