"Дзакура"...продължение

И така...една прекрасна история...
"В местността Вакегори,в провинция Ийо,расте много старо и известно вишнево дърво,наречено Джуроку-дзакура,или "вишната,която цъфти на шестнадесетия ден",защото то цъфти само един-единствен път в годината-на шестнадесетия ден от първия месец,по стария лунен календар.Това е сезонът на големите студове.А знайно е,че вишните винаги дочакват пролетта,преди да се осмелят да цъфнат.Но вишната джуроку-дзакура цъфти с живот,който не е ,или поне не е бил неин.В дървото с е вселил духът на един човек...

Той бил самурай от Ийо,дървото растяло в градината му и цъфтяло в обичайното време:края на март,началото на април.Като дете играел под вишната,а по разцъфналите и клони много дълго..и родителите му...и техните предци окачвали ярки книжни ленти,изписани със стихове на възхвала.
А самият самурай остарял,надживял децата си и нямало вече какво и кого да обича на този свят,освен дървото.Но не щеш ли,през лятото на една година то изсъхнало и умряло.
Безкрайна била мъката на стария човек...той бил тъй привързан към старото дърво,че нищо не можело да го утеши.
Най-после го осенила щастлива идея-старият самурай седосетил как би могъл да възроди мъртвото дърво(Бил шестнадесетият ден от месеца)Самураят отишъл в градината,поклонил се на дървото и му заговорил:
_Моля те,имай милост и разцъфти още веднъж поне,тъй като реших да умра вместо теб.(Защото в Япония вярват,че по волята на боговете човек наистина може да дари живота си другиму,на друго същество,дори на дърво.Това се нарича мигавари ни нару-върша нещо вместо някого.)
Сетне постлал бяло платно под дървото и както подобава на един самурай,си направил върху него харакири.А душата му се преселила във вишневото дърво и то мигом разгъфтяло.
И така то цъфти всяка година на шестнадесетия ден от първия месец на лунния календар. В сезона на големите студове."
Тази история е от множеството вълнуващи такива,в книгата на Лафкадио Хърн-"Погребаната тайна",публикувах го с минимални съкращения.