Божурица е природа, в околностите на града, която спасява от цивилизация, стрес, битовизми...и всякакви други болести на съвременния Хомо сапиенс, повечето от които, той сам си ги създава.
И макар да има хижа и басейни, за лятото, не е райско кътче, бленувано от хиляди туристи, не предлага екстремни спортове и развлечения за активен адреналин, но пълноценното изживяване за всеки е различно. И всеки северозападнал видинлия, си я преоткрива, във всички сезони, при това! За мен и моето семейство, тя е ходене, тук-там катерене(силно казано ), бране на цветя и билки, клечане край реката, за някоя изпаднала в заблуждение рибка, в компанията на всякаква летяща и цвърчаща твар.
Не се плаща за шезлонги( на басейна все пак цари ред, някакъв... :)), но място има, дистанция-бол, въздух чист, спокойствие и приготвено цър-пър, на момента!
За готвача, държа да отбележа, това е удоволствие! Ако пък харесате кулинарните му импровизации, дружбата остава вечна!Но това са други епизоди, днес просто малка част, от красотата, споделям!
Един приятел възкликна "много красива река!", като видя снимки, а тя, наглед невзрачна дори, си подплиснува тихо и тече, като младостта...
Младост тече, милай мале....!
И макар да има хижа и басейни, за лятото, не е райско кътче, бленувано от хиляди туристи, не предлага екстремни спортове и развлечения за активен адреналин, но пълноценното изживяване за всеки е различно. И всеки северозападнал видинлия, си я преоткрива, във всички сезони, при това! За мен и моето семейство, тя е ходене, тук-там катерене(силно казано ), бране на цветя и билки, клечане край реката, за някоя изпаднала в заблуждение рибка, в компанията на всякаква летяща и цвърчаща твар.
Не се плаща за шезлонги( на басейна все пак цари ред, някакъв... :)), но място има, дистанция-бол, въздух чист, спокойствие и приготвено цър-пър, на момента!
За готвача, държа да отбележа, това е удоволствие! Ако пък харесате кулинарните му импровизации, дружбата остава вечна!Но това са други епизоди, днес просто малка част, от красотата, споделям!
Един приятел възкликна "много красива река!", като видя снимки, а тя, наглед невзрачна дори, си подплиснува тихо и тече, като младостта...
Зелени нюанси, цвъркащ живот и композиции, с "природни материали", какво по-пълнещо окото и душата на човек, тръгнал да сътворява, в единение, с майката -природа, ще рече хОдожествено някак ...!
Ще следвам естеството на пътеписаниците и някой ден, кат покажа още, от ръчно стореното, пак ще провокирам сетивата и намеренията на нам подобни скиталци!Засега-толкоз, ама от душа!
Черпя ви едни сливи, ама друг път :) , пък са и от двора...но за да привлека внимание към нещо, с което напоследък се занимавам-вижте пак кошницата, в която са легнали !Хайде, доскоро и светли почивни дни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар