"Парижанинът" от Покрайна

Такива истории се случват понякога, малки наглед и сякаш между другото, но пък топлят душата!Като историята на нашия скрин ! Както се казва, попаднах в подходящия момент на подходящия човек и от дума,  на дума, скринът се озова някак случайно у дома ( макар винаги да съм смятала, че  нищо случайно няма на тоя свят :) )     

     Стоеше  самотен и празен, като  дома, в който някога е имало живот, и чакаше да бъде изхвърлен, а от здраво дърво  и с мерак правен, не беше за подценяване,  при това и с размери -от значение! Ето някои от скучните моменти на трансформация , здрави усилия и много пот! :    

процесите на шкурене и китване, с помощника ми, разбира се:

Не е живял в Париж, само в Покрайна, но със следи от стара слава- ключалки,  дръжчици... За сведение- Покрайна е  село, съвсем близо до Видин. Някога този регион беше с богати стопанства и работливи хора , строяха нашироко и нависоко, дет'се вика с кон да обходиш, че да има за децата и внуците, за гости по празници, а сега много къщи пустеят) ! Но да се върна на нашата история- скриновете са доста практична мебел, особено за хора, известни със склонността да събират и трупат за "някой ден, когато ще ми дотрябва", с други думи "харесахме се и се взехме"! Предишният декор, както е видно, беше правен с инструмент за имитация на дърво, каквато сега пак е модна, но аз ще приложа другаде, а кафявата тоналност промених в нюанси сиво-зелено и бяло.     

Напукващият ефект не беше  предвиден, вероятно жегата е причина, но стана много добре!:

И като разрових после, в същите тия, мои запаси, споменати по-горе, много му прилегна детайлът за ключето, с кулата, та така си дойде, и с името- "видинският парижанин от Покрайна" :) .   

      Колкото до "подходящия човек"-  от тия  местни, работни, с широко сърце хора е и винаги ще бъда благодарна, за жеста, който ми направи! Това е,  скринът е лакиран, накипрен и пълен , нека и вашият ден бъде такъв!Аз продължавам в същата гама, с други истории и  мебели, у дома!Благодаря за гостуването!