14.08.2022 г.

Дунавът и ние

 Някога бял, тих, развълнуван, син, описван в песни, романи, или декор за филми, той е част от нашия дом и всякога е на сърце! В някои години приижда, тревожи ни и традиционно всички цъкаме с език, следейки нивото, там, на любимия бряг . Бивали са и лета, като това - да се  прибира, изтънява, смалява се, сякаш не е бил...Дунавът, Големият. 


Всичкото това, обичайно е дъното...






Тук-там личат белезите, от  нивото:


А сега е просто пътят до половината... ( синьото петно- нишан , има ги в изобилие, като натрапчив белег, за присъствие на "цивилизасион")
и тученица, в изобилие :) 



Навътре, до острова- фин пясък, прекрасно място за плаж,  спокойствие и крясъци на корморани. За жалост, нямах добра камера, да уловя тези красиви пернати, които прехвърчат наоколо, само отдалеч им се наслаждавахме!



С поглед, към нашия бряг...

и Дунав-мост 2, натоварен и не по-малко обсъждан,  напоследък:
Нищо не се губи, само се променя от едно, в друго


Животът си тече и нехае за нас, има ли ни, няма ли ни, с нашите дребни проблеми



При едно, от предишните засушавания имаше огромни миди, сега не ги открих, само от тези, обикновените...

И като сме на тема реката и нейните обитатели, ето завършекът на деня- щука, с добавка от специален сос- печени чушки, горчица, майонеза, домат, босилек, чер пипер, копър, орехи  и чесън. Глинената купа, със соса, е спомен от бай Цвятко, светла му памет, местен грънчар, от с.Арчар, в близост до което са останките от римската крепост Рациария. 
Наздраве, за моя готвач, с бяло вино пак от местния регион!







Няма коментари:

Публикуване на коментар