4.05.2019 г.

Изложба в с.Раковица и други работи...

За изложбата, на тези две момчета, искам да разкажа!


За страстта към наситения цвят , в натюрмортите на единия
 и любовта, към селския живот, у другия.
 Родното им място е с. Раковица, обичано и почитано! Къде е Раковица ли?
Легендата разказва за Рако и Вица, които се обичали и създали родата в тоя край...
Част от не/забравената България на Северозапада, в която оцеляват хората, живеят както могат, но все с вяра и надежда, че нали тя, надеждата, последна ни оставя!
Едно от доказателствата е Белият манастир, в едната творба, на Алекс, с която миналата година той спечели първа награда, в конкурса "Бог е любов":

В тая Света обител е открито първото школо , в него са се сбирали и непокорните глави, за бунт!
Истинско удивление, обаче, чувства човек, влизайки в оцелялата,  от време оно, малка църквица, отстрани, до голямата! Тя може да съперничи с Бояна, макар да липсват образите на Десислава и Калоян, но датировката е от 12-14 век и без съмнение, е с Ренесансов дух! 






Още, за  историята на селото и други хубави работи, може да откриете повече ТУК .
И за Войводата , чиито гроб е в двора на друг манастир , но тук роден, а  дела се помнят, и тачат!

За жалост, разминахме се, с проф. Андрей Пантев, няколко дни,  преди нас(ето материалът от БНТ ) си е бил у дома! Тук родени са и други видни хора- поетът Андрей Андреев, писателят Андрей Гуляшки, лекарят Тодор Вълов, учителят Петър Николов.

Но аз за изложбата да кажа още - сърдечни хора изпълниха малкото читалище и сръчните домакини ни посрещнаха с домашни вкусотии и широки сърца!










По Великденските празници изложбата на двете момчета  радва близките и съселяните на двамата младежи, а с читалищната уредничка, една слънчева жена, варненка прочее, но местна снаха,  имаме идея, за бъдещ пленер, наесен, в деня на Св.Лука, зографина.
Ако имате път по тези краища, запалете свещичка в манастира!
В неговия двор са и надгробните плочи на загиналите, за род и свобода!


Тук е и гробът на кап. Киряев, на чието име е кръстено съседното село-Киряево

"Лека ти пръст, юначе" написали хората! Да се помни и знае!
Раковчани открай време са известни с гостоприемството си , с опазването на традициите...Читалището понякога теснее, от изяви :) !
Открих едно ъгълче  :) , с леко намигване!



Усмивки!От местните и нашите !






Хареса им и на децата, да бъдат сред природата, не им се тръгваше!
Надявам се, да имаме достойни творби, за още изложби!












Светли майски празници пожелаваме и духът да е с нас!!!

20.04.2019 г.

Имитация на камък/ Imitation of stone

В днешния зелен ден, пред Цветница, ви представям третата , от поредицата саксии, с имитация на  камък!

Вече имам засадени розмарин и мента, а днес бе ред на майораната.Когато пораснат, пак ще отидат в градината, но на терасата са , както се кавзва, на ръка разстояние!




Първите две ви показах наскоро, на "мегдана"- у фейса...


Ако имате мерак и малко търпение да си преправите, непотребни на пръв поглед, вещи, нужни са ви:

1.Пластмасова кутия( моята е от лепило), може и саксия, която ви е омръзнала, и сте решили да  преобразите.
2.Шпакловка акрилна -от строителен магазин; аз използвах остатъци от една забравена, с изтичащ срок, на годност, около 0,500 кг. стигна за трите, но все пак размерът има значение :) 
3.Акрилни бои, или латекс и оцветители, за латекс, каквито са ви останали от някой ремонт-бяла,черна, зелена,
4.Четка за боядисване, може и старата, за зъби, и найлоново парче/ пластмасова подложка за еднократна употреба, например, за смесване на боите.
3.Шпакла, която може да замените с  невалидна карта за банкомат,  парче твърд картон, кат мукава, или изхабен нож. Работа вършат и дъската, и ножчетата за пластилин, на децата!
4.Малко парче шкурка, може и домакинска тел.
5.Парцали, домакинска гъба и хартия/ найлон, за предпазване на работната маса.И ръкавици-по желание!


Най-напред премахвате дръжката, почиствате кофичката, от етикета, или мазнини, пробивате отвори, за дренаж и я надрасквате , за по-добро сцепление, но без прекален усильор :) !
 След тази скучна и досадна подготовка, започва "творческата част":



Смесвате на подложката, една част шпакловка  с черна боя, до нея може друга, със зелена и с бяла, и нанасяте, смело, върху кутията. Аз смесвам всичко заедно, по избор, може отначало да преобладава черното, с ивици  зелено и сиво, знаете, че камъкът има различни оттенъци на черно и сиво, а зеленото и охрата се добавят за ефектите на зеленясване , мъхове, лишеи и друга подобна, ниска еволюция...с една дума състаряване. Като terra Romana, "донесен от Италия", нали така беше, Вихре? :)



Действайки със замах, ако шпакловката е по-рядка, не се притеснявайте, може да си пиете кафето, или чайчето от билки, за успокоение, да посушите малко със сешоара... Моята, както вече споменах, беше посгъстена, това много ме улесни, в работата, но не е проблем, ако редее. И като тупнете на места, с грубата страна на гъбката и леко издърпвате, тя  "назърнява " повърхността, сиреч доближаваме се до ефекта на камък!
Някои така си правиха , преди време, ефектни мазилки, у дома, май венециански им викаха...Сещам се и за торта"Пламъци", ха-ха!



 Тук присъства още една  обработена саксия, за нея-друг път

  а тук поръсих "печивото" с малко пясък, за експеримент...Колкото по-грубо, по-добре!Може да ви хрумне и друг вариант-набраздяване, надраскване и т.н.

След като порядъчно сте напластили и оформили изделието, оставяте го, да съхне.
Най-добре  забравете го, за една нощ!

Какво се случва на следващия ден?

Когато изсъхне, цветът е по-светло сив, но все пак, в зависимост от идеята и желанието си,  добавяте и бяло. Ето как:

С шкурката почиствате леко най-грубите и стърчащи места, премахвате праха( ако пропуснете не е фатално), след което с полусуха! четка нанасяте бяла боя по повърхността, в средата. Под ръба и в основата оставяте по-тъмно.Там, съответно , добавяте мъховете - нова смес, от шпакловка+черна+ зелена+малко охра и пак с леко потупване на гъбката. Може и без тях, въпрос на желание!



Ето, в такъв вид бяха моите! И продължавате да редувате, с бяло и сиво!С ПОЛУСУХА четка!


Докато ви хареса!
Посъщия начин постъпвате и с капака, т.е. подложката, за саксия, оформяте го , в тон с нея.
Това е ! Не е нужен лак, саксиите, разбира се, са в затворено помещение. За външни условия имитацията  е с цимент, но това е "друга бира"!
Ако сте успели да стигнете до края на снимките и да изчетете "гениалните ми съвети", ще се радвам, да сте запретнали вече ръкави, и да преобразите дома си!Възможността да сътворите свое, собствено творение, е много вдъхновяваща!Разбира се, с надеждата, да съм успяла да го сторя!
С удоволствие го споделете!Светли празници желая!!! А камъчето е от Витоша :)